Как да търсим справедливост, когато „целият свят лежи в зло“ (1 Иоан 5:19)?

Превод от руски: Теодора Берова

Йерей Давид Проскуряков

Има справедливост човешка и Божествена, и колко често те в нашите представи не съвпадат. На нас ни се струва, че тези, които ни обиждат и се отнасят несправедливо с нас, трябва да си получат заслуженото тутакси, на място, но Господ незнайно защо забавя. Ние се сърдим, дразним се, при това по-често не на себе си, а на Бог. Иска ни се наша си, земна справедливост. Трябва ли да я търсим и в кои случаи това ще е оправдано? За това разговаряме с йерей Давид Проскуряков, клирик на Астраханската епархия, настоятел на храм Рождество на Пресвета Богородица в село Кирпичный.

– Отец Давид, как от гледна точка на православното вероучение се съотнасят понятията: Божествена справедливост и Божествена любов?

– Винаги ме е плашела такава постановка на въпроса: „от гледна точка на православното вероучение“ – сега ще ви наговоря една торба с умнотии, а това после ще мине за православно вероучение. Може би е по-добре да смегчим въпроса, за да мога да отговарям спокойно, без да чувствам цялата тежест на такава отговорност. Моето мнение относно Божията справедливост се съставяше от собствения ми опит.

Аз приех Свето Кръщение като подрастващ, т.е. съвсем осъзнато. И действително веднага започнах да се въцърковявам и да се сблъсквам с Божията справедливост, отнасящата се непосредствено лично към мен. В живота, далеко от Църквата, ние така свикваме с пазарните отношения, че не можем да повярваме в различна парадигма на общение с Бога. Струва ми се, че когато постъпвам добре, то ми се дава някакво напълно веществено благо, а когато постъпвам лошо – Господ ме наказва с болест или чрез други обстоятелства. Но в действителност всичко става съвършено другояче.

От собствения си опит аз отчетливо разбрах, че с мен Господ не е справедлив – Той към мен е милосърден. За греховете, които върша, бидейки вече кръстен християнин, по справедливост не би трябвало да ме търпят на този свят ни за секунда, но аз продължавам да съществувам. Само по себе си покаянието, повърхностно разсъждавайки, е съвършено несправедливо действие.

Господ не е справедлив – Той е милосърден

Още преди свещенството мой колега по обичайна светска работа, знаейки, че съм въцърковен християнин и често ходя на боголуженията в храма, взе да ме разпитва за притчата за блудния син. Той доста приблизително знаеше съдържанието на този евангелски текст и аз, за да не му преразказвам по памет, реших да я прочета. Имах в себе си малко издание на Новия Завет, намерих петнадесета глава на Евангелието от Лука и прочетох на глас двадесет и един реда.

След чутото моят приятел изригна в негодувание: „Какво се получава – бащата действително е обидил по-големия син: той честно се е трудил, а угоеното теле дават на блудния и негоден брат, прахосал имането от баща си.“ Всичко си е така, спор няма, но само в случая, ако това е трудов договор. Причината за нашето съществуване е Божията любов и Господ в тази неголяма история показва как работи сърцето на нашия Небесен Родител. Невместимият и Безграничен Бог всецяло се отдава на Своето творение в любовта. Без Неговата любов ние не можем да съществуваме; само Той се явява основата на нашия живот, само в Него е началото и края на цялото творение. „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое“ – казва Той на по-големия си син, който не разбира, че близостта до Отца, общението с Него, Неговата любов – това не е просто награда, а е основата на неговото синовно съществуване.

Божията любов изгаря всеки грях, всяка сквернота, но ако не възприемем тази любов, то ние се откъсваме от Източника на живота, губейки връзката с причината на нашето битие. Така че пазарните отношения в дадения случай са неприложими, понеже, ако ако искаме да си оправим сметките с Бог, то ние нищичко не можем да предложим в отговор на Неговите безценни милости.

– Може ли да се каже, че любовта – това е висшата справедливост?

– Божествената справедливост е действителна в рамките на Божествената любов. Не бива да я смесваме със собствено човешкото „око за око, зъб за зъб“. Справедливостта на Божията любов е в това, че Господ не ни дели по чинове и звания. Неговата любов е отделна и безгранична за всеки един, а виж, тайната на възприемането на тази любов лежи в сърцето на човека. С други думи, съдът над нас е в нашите ръце.

Божествената справедливост е действителна в рамките на Божествената любов

– „Око за око“ (Лев. 24: 20) – това е ръководно начало на Ветхия Завет?

– Към отмъщението древните народи се отнасяли с особено внимание. Нерядко даже просто за оскърбление умъртвявали обиждащите. Гняв, жестокост, мъст – всичко това са производни на една и съща болест – на злото. В казаното от Христос: „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“ (Матей 5:39)– се крие отговорът, колко е важно и нужно да се избягва умножаването на вече причиненото зло. Да се отнасяш към него като към оскверняващо всичко наоколо и на първо място – твоето собствено сърце. Това не означава, че трябва съвсем да се бездейства, възприемайки тези думи буквално. Трябва да възпираш себе си, ако започнеш да отвръщаш с греховното желание да отмъстиш. Ако прощаването на обидилия те ще спре злото, то си заслужава да постъпиш така.

Противоположното на гнева състояние – това е кротостта. Затова апостол Павел в посланието си до Галатяни и говори: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени“ (Гал. 6:1). Понякога за прекратяване на злото е достатъчна кротката вразумяваща дума, подобно на това, което казва Господ, когато слугата на първосвещеника го удря по бузата (Йоан 18:21-23). При все това, ако злото, причинявано от някой човек, засегне и други хора, християнинът трябва да застане в защита на ближния, проявлявайки доблест и сила на духа.

– В какво качество християнинът трябва да търси справедливост в обществото? Трябва ли да бъде деен общественик, политик, правозащитник, или неговото поприще е молитвата и личното добротворство?

– Молитвата и личното добротворство не трябва да са пречка за проявяването на своето гражданско становище. Тези неща, според мен, никак не се пресичат. Има прекрасни вярващи и въцърковени обществени деятели, политици и правозащитници. В това дело хубаво би било да избягваме профанацията, опошляването и да сме наясно, че човек не може да обхване всичко наведнъж. Спомняте ли си, във филма „Служебен роман“ имаше една дейна Шурочка, прекрасно изиграна от забележителната актриса Людмила Иванова – та, за да не се превърнете в подобен персонаж, когото вече никак „не могат да избутат обратно“, си струва при проявяване на гражданското си мнение, да не забравяте за своя истинския труд и призвание.

– Какво Вие бихте посъветвали човек, който се е ожесточил, наблюдавайки в света толкова несправедливости, и заради това започнал да се усъмнява във вярата?

– Загубата на вяра започва, когато на разума ни не му достигат знания за Бога. Твърде честото оправдание: „Как мога да вярвам в Бог, като в света има толкова зло?“ – ни говори точно за това, че човек много малко или даже всъщност нищо не знае за истинната вяра. Злото се е появило в живота на хората с греха, и причината за несправедливостите, предателствата, убийствата и прочие ужаси отново се явява грехът. Спомнете си при апостол Йоан в първото послание: „Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото“ (1 Йоан 5:19). За християнина не е нищо неочаквано, че светът е в злото, тъй като грехът е производно на човешката свободна воля. Даже независимо от това, че след Светото Кръщение източникът на живота в нас е Новият Адам, именно Самият Христос, чрез своята воля ние сме способни да се противим на милостивия Създател, избирайки греха, а от това и нашият свят не прилича на Едемската градина. В случай че възникват такива съмнения, трябва незабавно да се заемем със собственото си образование, като това: четене на Свещеното писание и трудовете на светите отци. Добре би било човек да се запише в някой православен кръжок по изучаване на Библията, за да може да обсъди с преподавателя възникващите въпроси веднага, а не да отлага незнайно за кога.

– Как да възпитаме в себе си и в своите деца здраво чувство за справедливост, не преминаващо в осъждане и фанатизъм?

– „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят“ – казвал преподобния Серафим Саровски. Това е много дълбока мисъл, позволяваща да получим отговор на много въпроси, включително и за това, как да не впаднем в осъждане и фанатизъм. За да не допуснем осъждане в сърцето си, можем да прибегнем към способа на оправданието. Например, представете си следното: зле сте овикали човека, настъпил ви в автобуса. Просто, без излишни подробности – в този случай не сте прав. Но предвид оправдателните обстоятелства, работата стои по-иначе: имали сте тежък ден, затрупали са ви на работа, изморени сте, боли ви глава, и едва-едва започнал мазолът на крака ви да заздравява, а този лош човек да вземе да ви настъпи точно там – е как да се сдържиш? Та, подобна верига от разсъждения е много добре да я приложим към съвършено непознат човек. Най-често вие няма как да знаете подробности от живота му, но стига поне в своето въображение да се опитате да намерите причината за неговата невъздържаност – и място за осъждане вече не остава.

Що се отнася до възпитанието на децата, аз макар да съм многодетен родител, но до ден днешен на знам как трябва да ги възпитавам. Все пак мога точно да кажа, че собственият пример в това дело играе най-съществената роля, поради което думите на преподобния тук също са съвсем-съвсем на място.

Беседовала Наталья Рязанцева

Иерей Давид Проскуряков 29 декабря 2025

Блог Сретенского монастыря

https://monastery.ru/zhurnal/bog-i-chelovek/kak-iskat-spravedlivost-esli-ves-mir-lezhit-vo-zle-/

От: Красимир Беров; Създадено: 2026-02-23; Обновено: 2026-02-23