Да тръгнем със стил

Из „Книги с LibreOffice“

Разполагате с два начина за създаване на документ в LibreOffice: чрез ръчно оформление или чрез прилагане на стилове. Или, както обичам да се шегувам: грешния начин и правилния начин.

Ръчното форматиране (наричано още пряко форматиране) е начинът, по който повечето хора оформят документ. При ръчното форматиране, когато искате да промените форматирането по подразбиране, избирате част от документа – например абзац или дума – и след това прилагате форматиране с помощта на лентите с инструменти или някое от менютата.

После правите същото нещо отначало на следващото място, където искате същото форматиране. И на следващото, и на по-следващото.

Ако решите да промените форматирането, трябва да преминете през целия документ, като променяте оформлението на всяко място поотделно.

Ръчното форматиране е предпочитано, тъй като то не изисква особени познания за софтуера. В действителност вие използвате офис приложението, сякаш е пишеща машина.

Но макар този подход и да върши работа, той е бавен. Не само това, а и много от действията са неудобни за използване, когато форматирате ръчно – ако приемем, че изобщо можете да ги използвате.

За разлика от тях, стилът е набор от формати. Един стил за знаци например може да постави знаците в курсив, ако те съставляват заглавието на книгата. В стила на страницата може да бъде указано всичко, свързано с оформлението на дадена страница – от ширината на полетата до ориентацията и цвета на фона.

Предимството на стиловете е в това, че оформяте всичко само веднъж. Вместо да добавяте всички свойства на всяко място, където форматирате, вие прилагате стила.

Ако решите, че искате различен формат, само редактирате стила веднъж и за секунди всяко място, където сте приложили стила, вече е с новия формат.

Не е необходимо да помните и подробностите за форматирането – само името на стила.

Пример: Форматиране със стилове

За да оцените напълно разликата между ръчното форматиране и форматирането със стилове, представете си, че подготвяте есе от двадесет страници за университетски курс. Решили сте да използвате шрифта DejaVu Serif с размер 10 точки (пкт). Двайсет минути преди да тръгнете за занятието препрочитате указанията на преподавателката и установявате, че тя приема есета само с шрифт Times New Roman 12 точки (пкт).

Ако сте форматирали ръчно, ще Ви е провървяло, ако приключите с редактирането, преди да излезете. Но ако сте използвали стилове, можете да промените шрифта и размера му за по-малко от минута, и да разпечатате ново копие на есето, и да Ви остане време.

После можете да запазите документа като образец. При следващото есе, което пишете за тази преподавателка, можете да се съсредоточите върху съдържанието и да нямате грижа за форматирането.

Други предимства на стиловете? В повечето случаи можете да избегнете нуждата от табулация, особено в началото на нов абзац, тъй като можете да създадете стил, който автоматично да поставя отстъпи вместо вас.

Подобно, вместо да създавате отделна рамка за раздел, форматиран различно от останалата част на документа, можете да включите различния формат в набор от стилове и да продължите да пишете.

Друго голямо предимство е, че ако използвате стилове за заглавия, то можете да ги използвате като отметки в Навигатор, за да се придвижвате в документа. Но за разлика от обикновените отметки, не е необходимо да ги определяте в отделна задача. Вместо това заглавията са на разположение за използване веднага щом зададете стиловете.

По същия начин заглавията ви позволяват да създадете таблица със съдържание чрез по-малко настройки. Отделните заглавки и подножки1 за различните страници са по-лесни за поддържане. Можете да задавате еднообразен външен вид на рамките около вмъкнатите картинки, да настроите бита буква, за да обозначите началото на нова глава, автоматично да променяте оформлението на страниците, което ви позволява да се съсредоточите върху съдържанието.

Истински спестявате обаче, когато запазите сво­ето оформление като образец. След като сте създали основните си образци, при следващо отваряне на документ няма да ви се налага изобщо да мислите за форматиране – вместо това можете да отворите образеца и да започнете да пишете. Обикновено колкото повече използвате стилове, толкова повече време спестявате.

Удивително е, но някои потребители гледат на стиловете като на груба намеса в правото им да работят, както си искат. Разбира се, че могат да работят, както им харесва, но като не използват стилове, работят ненужно повече.

Развенчаване на митовете относно стиловете

Хората, които никога не са използвали стилове, често имат странни представи за тях. Понякога тези представи могат да бъдат оправдание за неизползването на стиловете, но често се дължат на неразбиране.

Ето някои от най-честите митове относно стиловете:

Мит	Действителност
Стиловете посягат върху правото на потребителя да работи по избрания от него начин.	Можете да работите и без стилове изобщо. Но защо настоявате за правото да ви е неудобно?
Стиловете са трудни за научаване.	Стиловете представляват друг начин на мислене спрямо ръчното форматиране. Въпреки това можете да схванете основните положения за десет минути.
Стиловете са за програмисти, не за обикновени потребители.	Стиловете са за всеки, който иска да работи пълноценно. Всъщност програмистите форматират на ръка като всички други.
Стиловете изискват да запомните имената им.	Не е нужно да запомняте нищо. Просто трябва да четете от списъка със стилове в LibreOffice.
Каквото се зададе със стил важи за целия документ, така че стиловете са по-ограничени от ръчното форматиране.	Стилът влияе само на тези части от документа, към които го приложите.
Стиловете са прекалено сложни.	Не е нужно да разбирате всяко свойство на всеки стил. Често може просто да приемете стойностите по подразбиране.
Стиловете са ограничаващи. Не можете да промените това, което е вградено в тях.	Повечето свойства на стиловете могат да бъдат подробно настроени, включени или изключени, или пък пропуснати, докато не потрябват. Всичко, което може да се прави на ръка, може да се прави много по-лесно със стилове.
Стиловете могат да са в противоречие един с друг.	Само един стил от даден тип може да бъде приложен върху подборка. Може да имате знаков и абзацен стил, приложени върху една и съща подборка, но не и два различни знакови (или абзацни) стила едновременно.
Ръчното форматиране е за предпочитане, защото можеш да правиш промени в движение.	Стиловете също могат да бъдат променяни в движение. Всъщност промяната на стилове е по-бърза. Достатъчно е да направите промяната само веднъж, и тя ще се приложи на всички места в документа.

От: Красимир Беров; Създадено: 2024-04-27; Обновено: 2024-04-28