Омир и жените – меки корици (ново)

···

В заключение бихме казали, че в гръцката култура има едно дълбоко усещане, че душата, за която толкова много са размишлявали платонистите, е в основата си женска. Независимо дали е носена от мъж или от жена. В духовния свят тя заема женската страна, а на божеството принадлежи мъжката. Следователно човекът, който е попаднал в тяло, но е вечна душа, трябва да се подчинява на бога, да го обича и да се уподобява с него. Това е единственият сигурен път към Олимп или „Елисейските полета“.

В края на притчата „безумната пияна бабичка“, която разказва всичко това на една пленена от разбойници девойка, добавя, че на Купидон и Психея се родило дете. Те го нарекли Наслада (Voluptas). Какво значи това? Че ако душата се подчинява на бога, тогава, наред с добрите мисли и красивите дела, тя ще роди духовната радост: и ще бъде щастлива. Това също е част от смисъла на романа, извлечен от хилядолетното умуване за съдбата на човешката душа.

От: Красимир Беров; Създадено: 2026-10-12; Обновено: 2026-10-12